"Може би някой ден" от Колийн Хувър

 Аз съм подреден читател. В много отношения споделям хаотичността, характерна за повечето хора в средата на двадесетте си години. Но когато става дума за четене, блог и букстаграм – изрядна съм. Всичко е планирано, чинно подредено по години в Goodreads и пр.

 На „Може би някой ден“ не й беше времето да бъде четена в понеделник вечерта. На мен пък не ми беше време да посрещна вторник сутринта с книга в ръка. Как стигнах до тук? Емоционално се нараних с първите два епизода на Castle Rock – сериал, вдъхновен от света и героите на Стивън Кинг, та имах нужда от малко романтика.

 Колийн Хувър е една от най-обичаните авторки на съвременни любовни романи. „Може би някой ден“ е нейната нова книга, която изд. Ибис издадоха съвсем на време за Панаира на книгата.

„Току що ударих момиче в лицето. Но не кое да е момиче. Ударих най-добрата си приятелка. Моята съквартирантка.“

 Хувър има брилянтната способност да заинтригува читателя още с първото изречение (абзац) на книгите си. Началото на „Никога повече“ ме впечатли по подобен начин. 

 Сидни – студент в специалност музикална педагогика, току що е узнала за предателството на най-добрата си приятелка и гаджето си. Класика в жанра!

 Срещаме я стояща под проливния дъжд с опаковани куфари и липсваща дамска чанта. 

„Винаги завалява в най-неподходящото време, като например сега, когато няма къде да отида.“

 Съседът, чиято китара от седмици Сидни захласнато слуша, й предлага подслон. Макар и със смесени чувства, тя приема. Не така си е представяла вечерта на своя рожден ден. 

 Ридж е талантлив музикант, който обича да свири на терасата на апартамента си. Атмосферата е добра, а публиката повече от  задоволителна. Лесно е да забележи, че Сидни винаги излиза на терасата си, за да послуша китарата му. И че самостоятелно съчинява текстове за мелодиите.

 Неговите мелодии постепенно стават техни общи песни, а с това помежду им се заражда и красива романтична връзка.

 Преди да кажа повече за героите и да споделя мнението си за книгата, редно е да отбележа, че „Може би някой ден“ в много отношения се доближава повече до младежката (YA) литература, отколкото други книги на Хувър. Историята беше приятна и интересна, но и липсваше онази наситеност на социалния и морален конфликт, с която ме плени „Никога повече“.

 „Може би някой ден“ се фокусира доста върху мотива за изневярата. Идеята, която Колийн Хувър прокарва е свързана с емоционалната изневяра, която често е по-сериозна и интензивна от физическата такава. В тази връзка, терзанията на героите прорязват книгата, а отношението им към случващото се е доста зряло, но и с известна доза хумор.

„ Явно съм прекалено неустоима, когато творя, и бих искала да зная какво мога да направя, за да не бъда толкова привлекателна. Ако това въобще е възможно.“

 Обикновено не харесвам истории, въртящи се около любовен триъгълник. Авторката обаче беше успяла да конструира сюжета по достатъчно отговорен начин, който резонира с усещания, които много от читателите са изпитвали. 

„Той е добър с мен и зная, че ме обича. Просто не разбирам защо всеки път, когато си представя бъдеще с него, мисълта за това не ми се струва никак вълнуваща.“

 И аз съм била в подобна ситуация и напълно разбрах терзанията на Сидни. 

 Романтичните връзки, макар приемани за най-естественото нещо на света, са най-сложната социална среда за навигиране. Всяка друга ситуация малко или много идва с писани или не правила – била тя от професионално или социално естество. За любовта обаче правила няма, а моделът на поведение на всеки е строго индивидуален. Отново, хареса ми грижата и отговорността на героите, с която те подхождаха към своите партньори. 

 Сюжетната линия на второстепенните герои – Бриджит и Уорън, също бе интересна и много сладка!

 Бих препоръчала „Може би някой ден“ на всички, които обичат романите на Никълъс Спаркс и Мойс, но драмата в тях им идва малко в повече. Книгата беше приятно и леко четиво, излючително подходящо за лятото.

„Начинът, по който ме гледа, сякаш съм единственото нещо на този свят, което има значение, придава съвсем нов смисъл на този миг.“